В Древен Китай медиацията е основно средство за разрешаване на спорове. Според Конфуцианския възглед оптимално решение се постига чрез морално убеждаване и съгласие, а не чрез прилагане на външна принуда. Съгласно конфуцианската философия в човешките дела съществува хармония, която не бива да се нарушава.
В Новия завет медиацията е с богати традиции, коренящи се в откровението на Павел, изречено пред богомолците в Коринт, да не пренасят конфликтите си в съда, а да определят хора от своето общество, които да разрешат възникналите спорове.
В България за първи път медиацията се споменава в енциклопедията на Братя Данчови през 1836 г. В град Пловдив - България в периода от 80-те години на 19 век до 30-те години на 20 век най-знатните , авторитетни и уважавани пловдивчани са посредничели при разрешаването на спорове между съгражданите си. Наричани са били "ходатаи" и са практикували медиация в кантори, които са се намирали на главната улица на града, така наречената " чаршия", до небезизвестния "Куршум хан".

Процедурата по медиацията се осъществява с участието на специално обучени професионалисти – медиатори. Те не оценяват спора, нито се произнасят по него, а насърчават страните да предлагат и обсъждат различни възможности.
Задачата им е да овладеят напрежението и да регулират изблик на емоции и факти, за да стигнат страните сами до решението на конфликта. По време на срещите със спорещите, медиаторите не предлагат готови варианти, не проявяват пристрастност и не налагат определени решения.                                                                                     www.partnersbg.org

Правно положение на медиатора

Нормативни изисквания към медиаторите
Медиатор може да бъде само дееспособно лице, което не е осъждано за престъпления от общ характер и е вписано в Единния регистър на медиаторите към министъра на правосъдието. Не е необходимо медиаторът да притежава юридическо образование.Квалификация и опит: Медиаторите са внимателно избирани въз основа на тяхната професионална квалификация и опит.

Несъвместимост
Лица, осъществяващи функции по правораздаване в системата на съдебната власт (съдии, прокурори, следователи), не могат да извършват дейност по медиация. Освен по общо съгласие на страните, медиаторът не може да действа в качество, различно от медиатор – като съдия, арбитър, експерт, свидетел или консултант на някоя от страните, във висящо или бъдещо съдебно производство.

Принципи в дейността на медиатора
В своята дейност медиаторът се ръководи от принципите на поверителност, неутралност и безпристрастност, както и доброволност и равнопоставеност на страните в процедурата по медиация.

Безпристрастност и неутралност
Медиаторът не проявява пристрастие и не налага решение по спора. В процедурата по медиация медиаторът е длъжен да запази под всякаква форма независимостта, присъща на неговата функция. Неговата роля не е да отсъжда, нито да арбитрира.

Медиаторът не може да дава правни съвети и да изразява становище по спора. Ролята на медиатора е само да подпомага и да улеснява страните да постигнат взаимноприемливо споразумение. Той подпомага страните да изследват алтернативи, които те може да не са обмисляли сами.

Медиаторът има право да прекъсне медиацията, ако собствената му преценка и етика го навеждат на мисълта, че медиацията не протича по един справедлив начин.

Медиаторът приема да води процедурата само ако може да гарантира своята независимост, безпристрастност и неутралност. Медиаторът се оттегля от процедурата при възникване на обстоятелства, които биха породили съмнение в неговата независимост, безпристрастност и неутралност. При представянето си на страните медиаторът е длъжен да разкрие всички обстоятелства, които могат да се възприемат като конфликт на интереси. Наличието на обстоятелства, които биха могли да породят основателни съмнения за неговата независимост, безпристрастност и неутралност, е основание за самоотвод на медиатора и съответно – за отвод на медиатора по искане на страните.

Поверителност
Медиаторът не може да съобщава на другите участници в процедурата обстоятелства, които се отнасят само до една от страните по спора, без нейното съгласие.

Възнаграждение
Медиаторът започва процедурата по медиация само след като принципите за заплащането на труда му бъдат приети от страните. Медиаторът няма право да определя под условие размера на възнаграждението си или да го обвързва с изхода от решаването на случая.